За да промениш мисленето си, промени начина, по който гледаш

от Best Practice

“Мисли различно”, казва популярната реклама на Apple от 1997-а. Чудесен съвет за всички творци, новатори и предприемачи.

Но заедно с мисленето по различен начин, за да измислите революционно нови идеи или продукти трябва също и да гледате различно. Великите творци, новатори и предприемачи гледат на света по начини, различни от тези на повечето хора. Затова те виждат възможности, които останалите пропускат.

Историята на Велкро е добре позната. Швейцарският инженер Джордж де Местрал, след като се върнал от разходка в гората, решил да погледне по-отблизо семената на растенията, останали по дрехите му. Той извадил микроскопа си и видял, че природата е създала малки кукички на семената, които се захващали за извитите нишки на тъканите. Така, известната алтернатива на циповете, наречена велкро, се появила на бял свят. (В днешно време съществува областта биомиметика, която се занимава с имитиране на природата с цел намиране на разрешение на човешките проблеми.)

По-малко известна, но също толкова важна, е историята на Softsoap. Американският предприемач Робърт Тейлър разгледал отблизо как изглежда сапунът след като започне да се използва в банята. Така, той забелязал неприятна локва течност около него. Това го вдъхновило да разреши този проблем, като използва красив дозатор за течен сапун – и ето как се появил Softsoap, който променил цялата индустрия за производство на сапун.

Двама брилянтни предприемачи, които са гледали на нещата по различен начин. Дали през микроскоп или под лупа, дали буквално или метафорично, те са предприели ключовата стъпка да гледат на познатото по необичаен начин. Великият математик Блез Паскал е казал: “Малките умове се занимават с необикновеното, а големите – с обикновеното.” Сякаш той е имал нещо подобно наум: Гледай това, което е точно пред очите ти, но по начин, който убягва на повечето хора.

Има си дума за това: де-запознаване (de-familiarization). В началото на 20-и век руският литературен теоретик, Виктор Шкловски изтъкнал как Толстой постигал високо си ниво на писане чрез техники, като описание на предмети от изопачена перспектива, отказ да използва обичайните имена на предметите и, в общи линии, правейки непознато иначе познатото.

Примерът на тези велики артисти ни дава полезни насоки как да започнем да виждаме света по креативен начин. Не трябва просто да изследваме, а да изследваме със съзнателно различна перспектива. Не да слагаме етикети на това, което е около нас, а да намираме нови имена. Не просто да обръщаме внимание на цялото, но да го разделяме на части. Тези техники могат да ни помогнат да достигнем до нови революционни идеи, било то в изкуството или в бизнеса.

Шерлок Холмс веднъж казва на Уотсън: “Ти виждаш, но не наблюдаваш. Разликата е голяма.” Нашият мозък е устроен да ни спира от това да обръщаме твърде много внимание. Това е видимо в зрителната илюзия “Troxler fading” – когато гледаме в стабилно изображение с периферното си зрение, скоро спираме да го виждаме.

Ако се фокусирате върху точката в центъра достатъчно дълго, ще спрете да виждате фона на изображението.

Този феномен, наречен привикване, показва ефикасният начин на работа на нашия мозък. Невроните спират да се активират, когато имат достатъчно информация за непроменящ се стимул. Но това не означава, че привикването винаги е в наша полза.

Можем да мислим за усилието да мислим различно, както и да гледаме различно, като начин да противодействаме на вродената ни тенденция да привикваме към обичайното. Един начин, по който великите артисти, предприемачи и творци достигат до прозрения, с които променят света, е, че те буквално не виждат света като повечето от нас. Техните методи ни учат, как гледайки по нов начин, можем да видим неща, които още никой не е успял. А така се гради бъдещето.

0 коментар
0

Други публикации

Оставете коментар