Дезинформираност по време на масова информираност

Днешното време е едно такова, обляно с информация от всякакъв вид, на всевъзможни места, от многобройни източници, възприемана и препредавана по безброй начини. Като играта на „развален телефон“. Сигурна съм, че сте я играли!
Така, както има един куп страници в Google, които ще изскочат след поредното ни търсене на интригуваща за нас тема. Или Wikipedia, различни енциклопедии, сайтове с добре оптимизирана търсачка по ключови думи, социални медии, хаштагове. И какво ли още не предлага дигитализацията. И това е страхотно!
Знаем повече отпреди. Знаем предимно това, което избирателно сме определили да бъде наша гледна точка. Имаме си такава, разбира се. И това е окей! Знаем, че ако искаме да знаем, ще знаем. Знаем и че може да знаем нещо само в насоката, която удовлетворява нашата гледна точка.

Това са нови за нас времена. Хората в глобален мащаб са изолирани от физически контакти по един или друг начин. Някои изпитват лични и професионални предизвикателства, други намират мотивация и воля и се приспособяват по-бързо към динамиката на времето. И сякаш започваме да ставаме по-съпричастни. Защото всеки знае някой, който е близък на друг някой, а този някой друг познава още един човек и т.н., който в момента изпитва предизвикателствата на времето повече от нас самите. Усещаме как сме в това всички заедно. И как заедно можем да излезем от него, с повече опит. Защото и това ще мине. А това, което ще остане, е това, към което сме насочили вниманието си. Там, където активно се трудим ежедневно. Може би в кулинарията, в тренировките вкъщи? Или пък все още от офиса, или онлайн, докато сме хоум офис. Каквото и да е, в момента изграждаме нови навици и привички. Добре е да знаем това.

Дигитализацията ни донесе безброй алтернативи. Буквално. Може би едно нещо, което бе изместено от предната позиция, бе личният контакт. Комуникацията сякаш доминира в социалните мрежи. Ангажираността около социалната активност на другите изглежда интересна, примамлива. Всички знаем, в мрежата може да си всеки и никой едновременно. Когато е така, умението да управляваме емоционалните си състояния се притъпява. И е логично. Дигиталният свят е друг свят. Нито по-добър, нито по-лош от другия. Има и Ин и Ян, когато се балансира между връзката с хората, които са тук и сега, около нас, до нас, с нас. И с тези, които са тук за нас, пред малките екрани на смартфоните ни. И ако се запитаме коя човешка интеракция би могла да почака да отмине сегашният момент, знам, че и вие знаете.

Освен опцията „или едното, или другото“, има и възможността „и едното, и другото“. Въпросът е как ще подредим регулярните си дейности и кои занимания ще правим колко често. Ако, например, напоследък прекарваш повече време пред екрана, а така ти се иска да прочетеш точно тази книга. Но все не започваш да я четеш. Дали може да прекарваш по-малко време пред екрана и малко време четейки любимата книга!? Разбирам.

Това са последните редове. Вдъхнових се да прекарам известно време пред екрана. Отивам да разлистя страниците на книгата, която ще ми донесе настроението, от което имам нужда в момента.

П.П. Ако все още се чудите как да вземете решение да правите това, което искате, но не правите, ще споделя как Бенджамин Франклин го е правил. Американският държавник, физик, философ, писател е вземал своите решения, като е взимал предвид условието, ползите за другия да бъдат повече от вредите. Ако за момент си представите, че вие може да вземете решение за вас самите, може да направите следното просто упражнение.
На лист хартия запишете дадено колебание, което имате. И какви са ви опциите. Придържайте се към две. Ако силно усещате, че са три, нека бъдат толкова опции. Но не повече. Разделете листа на две или три колони. По една за всяка опция. Всяка колона разделете на още две – по една за „плюсовете“ и една за „минусите“. Вече може да започне да размишлявате и да запълвате празното пространство с вашите отговори. Чудя се коя опция би ви донесла повече ползи!?

0 коментар
0

Други публикации

Оставете коментар