В “Произходът на човека и половият отбор” Чарлз Дарвин пише, “От всички разлики между човека и животните, чувството на морал или съвест е най-важната… Тя [съвестта] е обобщена в една кратка, но силна дума, “трябва”.”

Моралът и емпатията са присъщи на човека във всички култури. Моралните принципи ръководят нашите действия и решенията, които вземаме като част от социалните групи, в които живеем. На практика, те са правила за начина, по който се отнасяме едни с други.

Еволюционният биолог Франсиско Алая смята, че капацитетът ни за придържане към морални принципи е биологично заложен в нашата природа, докато самите норми са резултат от културното ни развитие. Според него, чувството ни на морал се определя от три човешки способности: способността да предвиждаме последствията от действията си, способността да преценяваме кое е добро и зло и способността да избираме измежду алтернативни посоки на действие.

Емпатията, от своя страна, има важна роля в социалното общуване – тя спомага сближаването между хората и разбирането на преживяванията на другите. Дусети и Коуел разделят емпатията на три различни компонента – емоционален, мотивиращ и когнитивен. Емоционалният аспект на емпатията, емоционалното споделяне, представлява способността да споделяме чуждите емоции, усещайки валентността (полюса) и интензитета им. В същината на мотивиращият елемент на емпатията, емпатичната загриженост, е подтикът да се грижим за благополучието на другите. Когнитивната емпатия пък е способността да направим извод какви са емоциите на другите – емоционално приемане на перспективата.

Морал и емпатия в мозъка.
Действително, моралът, емпатията и други “висши” когнитивни процеси, са тясно свързани помежду си и активират сходни зони в нашия мозък. Вентромедиалната префронтална кора е ключова както за моралното ни поведение, така и за емпатичната загриженост. Поражения в тази част на мозъка се свързват с по-чести утилитарни избори при морални дилеми. Освен това, при хора с психопатни черти липсва активация на тази зона в мозъка, както и в областта, отговорна за възприятието на намерения, когато си представят болката на други.

Но дали емпатията ръководи моралната преценка или ѝ пречи?
Различните елементи на емпатията влияят на моралната преценка по различен начин. Само по себе си емоционалното споделяне играе роля във формирането на взаимоотношенията и близостта между хората. Изследвания върху емпатичната загриженост показват, че децата проявяват повече загриженост към членовете на своята група. Те смятат причиняването на вреда на членове на своята група за грешно, независимо от правилата, но преценката им за причиняването на вреда между различни групи зависи от тези правила.

Следователно, емпатията не е еквивалентна на морал – тя може да доведе до неморални действия с цел облагодетелстване на групата, на която принадлежим.

Моралният прогрес означава да разширим емпатичната загриженост от своите семейство и общност към човечеството като цяло.

Как да предизвикаме емпатична загриженост?
Трудно е да изпитваме същата загриженост към непознати, както към най-близките. Емпатията е ограничен ресурс и обикновено е насочена към семейството, приятелите или общността. В същото време тя е и много гъвкава – можем да изпитваме емпатия към хора, които никога не сме срещали, към домашни любимци, дори към Тамагочи любимци.

А това, което може да разшири нашата загриженост и просоциално поведение, е приемането на перспективата на другия – директно или индиректно.

Ако целенасочено да се опитаме да поставим на мястото на човек в друга ситуация, например в инвалидна количка, това променя възприятието и отношението ни към цялата група хора, подобни на него. Не толкова директното приемане на перспективата се случва чрез изкуството – четенето на художествена литература подобрява способността ни да изпитваме загриженост към непознати. По този начин, ние свързваме морала и емпатията и култивираме загриженост отвъд своя кръг от близки хора.

0 коментар
1

Други публикации

Оставете коментар