Защо личностните качества, а не уменията ви правят великолепен служител?

от Best Practice

Неотдавна бе проведено проучване на над 500 бизнес лидера с въпроса какво отличава най-добрите служители. Целта на изследването бе да се разбере защо някои хора са по-успешни на работното си място. Отговорът бе изненадващ: лидерите избраха „личностните качества“ като водеща причина.

По-конкретно, 78% посочиха личностните качества, 53% – пасването с културата на компанията и едва 39% – уменията на служителите.

Трябва да внимаваме да не обожествяваме интелекта; той, разбира се, притежава мощ, но му липсват личностни качества. – Алберт Айнщайн

Проблемът, обаче е, че когато лидерите казват „личностни качества“, те не разбират напълно смисълът на словосъчетанието. Личностните характеристики включват поредица от предпочитания и склонности, чрез които всеки от нас разглежда света. Интровертност и екстровертност са примери за подобни личностни особености.
Личностните качества се развиват в ранна детска възраст и се оформят стабилно в младежките години. Съществуват много важни неща, които можете да промените през остатъка от живота си, но личностните ви характеристики не са сред тях.

Личностните качества се различават от интелекта (или Ай-Кю-то). Всъщност, те нямат никакво общо проявление. Личностните характеристики са различни и от емоционалната интелигентност (или И-Кю) и точно тук идва неразбирането на повечето лидери в споменатото проучване.

Илюстрация: Д-р. Травис Брадбъри

Качествата, които лидерите в проучването смятат за личностни, са всъщност умения за емоционална интелигентност. И върху нея, за разлика от личностните ви характеристики, които са непроменяеми, можете значително да въздействате и да я подобрявате.

Най-успешните служители не притежават извънземни лични качества; те по-скоро разчитат на прости емоционални умения, които всеки от нас може да включи в ежедневния си репертоар.

А на лидерите също не им се налага да търсят тези качества; тяхната роля е да помогнат на всеки един член на екипа си да изрази силните си страни, за да подобри представянето си.

И само за момент си представете уменията за емоционална интелигентност, които лидерите и мениджърите често бъркат с личностни характеристики. Това са уменията, които отличават най-добрите служители.

Те не търсят похвала. Едно от нещата, които забележителните служители никога не казват е: „Това не влиза в моята работа.“ Напротив, те работят отвъд границите на длъжностните характеристики. И не се чувстват задължени или принудени; и вместо да очакват признание и парична компенсация, се хвърлят да работят, сигурни, че ще бъдат възнаградени по-късно, но и спокойни, дори ако това не се случи.

Те могат да са толерантни към конфликта. Не го търсят съзнателно, но и не се плашат от него. Способни са да запазят самообладание, докато отстояват позицията си спокойно и логично. В преследването на голямата цел превъзмогват личните нападки на другите и никога сами не използват подобни тактики.

Те са фокусирани. Един съвет, който младите пилоти често получават е: „Когато нещо се обърка, не забравяй да управляваш самолета.“ Защото повечето самолетни катастрофи се случват, когато пилота се концентрира върху откриване на проблема, вместо върху възможните начини за приземяване. Успешните служители не се разсейват от трудни клиенти или пък офисни кавги и клюки. Те могат да отличат истинския проблем от фоновия шум; затова се концентрират върху важните неща.

Те са разумно смели. Добрите служители говорят, когато другите се страхуват, без значение дали касае труден въпрос или оспорване на мениджърско решение. Но го правят премислено и в подходящия момент. Те мислят, преди да говорят и подбират най-добрите време и място, за да го направят.

Те контролират егото си. И те имат его, което ги води, но никога не му дават твърде голяма роля. Добрите служители признават грешките си и приемат да правят нещата по начина на някой друг, ако е по-добър от техния или просто за да запазят екипната хармония.

Те никога не са доволни. Знаят, че всичко може да се усъвършенства и са прави. Винаги има място за растеж, що се касае до личностно развитие. И без значение колко добре се развиват нещата, добрите служители не спират да търсят нови и успешни начини.

Те разбират, кога нещо не върви и го поправят. Развалено чекмедже или неефективен процес, влияещ отрицателно на паричните потоци в компанията – няма да чуете от тях: „О, това е така от винаги.“ Те виждат проблем и го решават на момента; толкова просто е.

Те са отговорни. За мениджър, опитващ се да разгадае объркан отчет, най-изнервящата фраза е: „Грешката не е моя.“ А добрия служител винаги поема отговорност за действията си – добри или лоши. Сами признават грешките си, вместо да се опитват да ги прикрият, с надеждата, че мениджърът няма да забележи. И разбират, че ролята на мениджмънта не е да дава вина, а да помага работата да върви.

Те са „продаваеми“. Което означава различни неща. Вътре в организацията означава „харесвани“. Те работят добре с колегите си. Притежават интегритет и лидерски качества (дори и да не са на ръководна позиция), на които хората откликват. А извън фирмата може да им се има доверие, че ще представят бранда добре. Мениджърите знаят, че могат да изпратят такъв служител на среща с клиент, без да се притесняват какво ще направи или каже.

Те неутрализират токсичните хора. Справянето с трудни характери е изнервящо и изтощително за повечето хора. Добрите служители контролират взаимодействието си със зловредни колеги, като владеят чувствата си. Подхождат към подобни ситуации рационално. Разглеждат собствените си емоции и не оставят яда да създаде хаос. Те обмислят позицията на опонента и намират решение и допирна точка. Дори когато нещата излязат извън контрол, емоционално интелигентните хора не позволяват на токсичните си събеседници да ги потиснат.

И в заключение:
Обърнете внимание на нещата, които не споменахме: образование, следдипломни квалификации, дългогодишен опит и т.н. Те безспорно са важни, но няма да ви направят великолепни.

Д-р Травис Брадбъри, Президент на TalentSmart

0 коментар
0

Други публикации

Оставете коментар