Как умът ни прави преценки. 1-ва част

В предишната статия разгледахме стъпките, които да могат да ни помогнат в процеса на вземане на решение и разбрахме, че едно от първите и най-важни неща е да знаем целта на решението си. По този начин, много по-лесно идентифицираме критериите, според които да изберем и поддържаме фокуса си. Например, ако сменяме жилището си и целта ни е новото място да е подходящо за отглеждане на деца, критериите за избор вероятно биха включвали близко училище, безопасен и комуникативен квартал. Когато имаме цел, бързо и лесно можем да определим кои са местата, които отговарят на критериите ни и да изключим другите.

Но решенията ни зависят до голяма степен и от други фактори, сред които са нашите ценности, вярвания, предубеждения, настроение и предишен опит. За да вземаме по-бързи и ефективни решения, е необходимо да познаваме своите предубеждения и начините, по които правим интуитивни предсказания. Така, ще можем да погледнем по алтернативен начин и да преценим рационално кое е нещото, което в най-голяма степен ще допринесе за постигането на целта ни.

В следващите редове ще се запознаете с някои от механизмите, по които умът ни автоматично прави преценка.

Евристиките са кратки пътища, по които умът ни прави заключения, когато не разполага с достатъчно информация или време, в моменти на несигурност или за да спести ресурси. Те могат да са ни полезни в много ситуации, но често водят до когнитивни грешки или предубеждения.

Нека разгледаме едни от най-често срещаните евристики.

Евристика на наличността. Оценяване на вероятността за дадено събитие по лекотата, с която се сещаме за примери. Казано по друг начин, често надценяваме важността на информацията, която е лесно достъпна за нас. Когато разполагаме с информация, която е скорошна, често срещана или просто открояваща се, имаме склонността автоматично да я приемаме за достоверна. Човек може да вярва, че пушенето е не е нездравословно, защото познава някого, който е живял 100 години и е пушил 2 кутии цигари на ден. Или пък да спори по сложен научен въпрос след като е гледал/а конспиративно видео в Youtube.

Ефектът на закотвянето. Разчитане до голяма степен на първата информация, която получим за дадено събитие или обект. Например, при преговори за покупка на жилище или автомобил, ние обикновено се нагаждаме към първата цена, която ни предоставят и основаваме последващите си аргументи и решения, изхождайки от тази първоначална стойност.

Евристика на представителността. Оценяване на вероятността дадено събитие да се случи по това колко правдоподобно ни звучи или вероятността един обект да принадлежи към дадена категория на база на това колко типично за категорията ни изглежда описанието му. Да вземем следния пример. Каква ще си помислите, че е професията на Петър, ако прочетете следното описание?
“Петър е много стеснителен и свит, винаги е готов да помогне, но малко се интересува от хората и от реалния свят. Кротка и порядъчна душа, той се нуждае от ред и структура и обича подробностите.”
Какъв е Петър според Вас – библиотекар или земеделски производител? Повечето хора биха отговорили “библиотекар”, независимо, че броят на земеделски производители в България надхвърля многократно броят на библиотекари. Следователно, реалната вероятност Петър да е библиотекар е много по-малка.

Всички тези механизми за преценка са ценни, защото благодарение на тях спестяваме време и усилия. Но има случаи, в които е добре да им обърнем внимание и да обмислим дали това е най-правилната преценка.

Във втората част на статията ще научите кои са някои от когнитивните грешки, които се появяват в резултат на бързото обработване на информация на ума ни и как да ги разпознавате у себе си и другите.

0 коментар
0

Други публикации

Оставете коментар