Тайната на успеха в бизнеса е да знаеш, че никога не можеш да спечелиш

от Best Practice

Защото няма победители. Играчите продължават, докато имат воля

Ако има поне двама играчи, значи има игра. А има два вида игри – с край и безкрайни.

Игрите с край се играят от познати играчи и имат фиксирани правила. Има определена цел, която, когато се постигне, играта свършва. Такава игра е футболът.

Безкрайните игри, от друга страна, се играят от познати и непознати играчи и няма предварително определени правила. Може да има условности или закони, които ръководят поведението на играчите, но в тези граници играчите могат да действат както пожелаят. И ако изберат да нарушат правило, могат да го направят. Начинът на игра е изцяло техен избор и могат да го променят по всяко време и по каквато и да е причина.

Безкрайните игри имат безкрайни хоризонти. И тъй като няма финална линия, нито реален край на играта, няма такова нещо като “спечелване” на безкрайна игра. Основната цел в безкрайната игра е да продължаваш да играеш безспирно.

Обърнете внимание на безкрайните игри около нас – такива без финал и без победители. Няма такова нещо като първо място в брака или в приятелството, например. Можем да надминем други кандидати за работа или повишение, но никой не е победител в кариерата. Много нации се състезават на глобално ниво за територия, влияние или икономическо предимство, но не съществува спечелване на глобалните политики. Без значение колко сме успешни в живота, когато умрем, никой от нас няма да бъде провъзгласен за победител в живота. И определено няма такова нещо като победа в бизнеса. Всички тези неща са пътуването, а не отделни събития.

Въпреки това, ако се заслушате в езика на много от днешните лидери, сякаш те не познават играта, която играят. Непрекъснато говорят за “спечелване”, обсебени са от “побеждаване на конкуренцията”. Провъзгласяват се пред света за “най-добрите”. Твърдят, че тяхната визия е “номер едно”. Но в игра без финал всички тези неща са невъзможни.

Когато ръководят с ограничена нагласа в игра без край, това води до всякакви проблеми, най-често срещаният от които е спад в доверието, кооперативността и иновациите. Ръководенето с безкрайно мислене в безкрайна игра, от своя страна, ни движи в по-добра посока.

Играта на бизнеса пасва напълно на определението за безкрайна игра. Може да не познаваме всички други играчи и по всяко време могат да се появят нови. Всеки играч определя собствена стратегия и тактики, няма правила, на които всички да са се съгласили (освен закона, който варира в различните държави). За разлика от игрите, които имат край, няма предварително определени начало, среда или край на бизнеса. Въпреки че много от нас биха се съгласили на известни времеви рамки за оценка на представянето спрямо другите играчи – финансовата година, например, тези рамки представляват крайъгълни камъни в хода на играта и никой от тях не отбелязва край. Играта на бизнеса няма финална линия.

В играта с край, краят идва, когато времето приключи и за играчите остава да продължат някой друг ден. В безкрайната игра е точно обратното. Играта продължава, времето на играчите е това, което изтича. Тъй като не можеш да спечелиш или изгубиш, играчите просто се отказват, когато им свърши волята или ресурсите, които са им необходими. В бизнеса това се нарича банкрут, а понякога сливане или придобиване. Което значи, че за да победим в безкрайната игра на бизнеса, трябва да спрем да мислим за това кой печели или кой е най-добрият и да започнем да мислим как да изградим организации, които са достатъчно устойчиви да останат в играта в продължение на поколения. Ползите от което често създават по-силни компании и в краткосрочен план.

В безкрайната игра истинската стойност на организацията не се измерва с успеха, основан на случайно метрики и времеви рамки. Истинската стойност се измерва с желанието на другите да допринасят за способността ѝ да продължава да успява не само в момента, но и занапред. Лидерите с ограничено мислене се опитват да извлекат полза от своите служители, клиенти и акционери, за да постигнат произволни резултати. А лидерите с гъвкаво мислене се стремят техните служители, клиенти и акционери да останат вдъхновени да продължават да допринасят с усилия, финансови средства и инвестиции. Играчите с нагласа за безкрайна игра искат да оставят организациите в по-добра форма, отколкото са ги намерили. Те продължават да играят. В бизнеса това означава да градиш организация, която може да оцелее след своите лидери.

0 коментар
0

Други публикации

Оставете коментар